Лицето и душата в контраст-
ужасна хилеща се власт.
Ти я притежаваш
и се единствено на красотата оповаваш.

Ала времето минава,
усмивката ти увехтява...
Мъка причиняваш и...
бездушно отминаваш.

Но не и в твоите очи -
те слепи са за това,
което душатата ти немирна,
решила хаос и мъка да сее безспирна,
някому все преде.

И ти следваш -
с повдигане на рамене,
слънчева усмивка от егоистично сърце,
просто отминаваш...

Нищо не значат за теб
чуждата мъка и плач.
Ти си човекът най-важен,
от суета и егоизъм прокажен.

Скърбя аз, когато видя в екстаз
попарените от теб жертви,
изгорени от ненагледната ти красота,
останали слепи за твоята мрачна душа.

Ала един ден ще бъдат те на власт,
гледайки как твойта безскрупулна маса
топи се от огъня на чужда тъга,
причинена през многобройни лета.
2014г.