Обичам аз Земята
и ми се къса душата,
как се ширите върху и навред,
оставяйки дири от смет
по дишаща, жива снага.

Прогресира науката,
промишленосста във възход е;
А  ние, останали насред нищета,
плуваме в гниеща смет -
останали сме без завет.

Без ясна искра на любов
линеем в простота -
бъдещето си опропастяваме,
а живота наш скъп и мил
съкращаваме.

Защо е всичко тъй тогава,
като сте вий родолюбци,
пазачи на свещени земи горски,
а се в края се оказвате...
покварени от хаирлия души плоски.

2015г.