Виждаш ясни лъчи в разноцветното небе,
нещо далече те зове.
Пълнят се очи с болезнени сълзи,
липсват ти, нали?

Поглеждаш натам,
и отново насам.
Няма ги...не,
и така не е добре.
 
Празнината се разширява-
нищо не те утешава,
а времето си продължава...
Докато твоето сърце
копнее все за там
безмилостно и без капка срам.
 
Уж си у дома,
ала ти е като чужда таз земя.
Семейството е тук,
но като че ли принадлежи на някой друг.
Твоето се пръсна из света
и разтърси ти духа.

И във всеки ъгъл на планетата
хлипат неутешими хлапетата.
Тъгата остава-
никого не подминава.
 
Пълнят се очи с болезнени сълзи,
липсват ти, нали?
ноември 2014г.